Нищожна уговорка при договор за лизинг на моторно превозно средство

Сключен е договор за финансов лизинг на МПС. Уговорено е, че лизингополучателят дължи неустойка в размер на 100% от непогасената част от лизинговата цена при предсрочно прекратяване на договора. Уговорено е също, че дори при прекратяване или разваляне на договора, лизингополучателят дължи плащане на лизинговите вноски до връщане на автомобила. Лизингополучателят спрял да плаща лизинговите вноски и лизингодателят  развалил договора. МПС е върнато на лизингодателя в същия месец, в който е развален договорът. 

Лизингодателят е предявил иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу лизингополучателя за установяване на вземането му, породено от уговорената неустойка.

Пред ВКС е поставен въпросът:дали е допустимо страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, включително и под формата на неустойка.
ВКС приема, че лизинговите вноски се дължат не за целия срок на договора при разваляне с оглед отпадане на облигационната връзка, а до момента на връщане на вещта.
Клаузата за неустойка в размер на 100 % от непогасената част от лизинговата цена на автомобила, дължима за вредите от разваляне на договора за финансов лизинг по вина на лизингополучателя, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и противоречи на функциите на неустойката като институт.