Договор за продажба - продажбата на наследство.

В чл.212 ЗЗД е уреден специфичен договор за продажба- продажбата на наследство. 

Съгласно ал. 1, този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да има само качеството си на наследник. 

Кое лице има качеството на наследник се определя от разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя кои физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване, респ. – по право на заместване. Преживелият съпруг черпи правото си на наследяване по силата на брачната връзка, прекратена със смъртта на другия съпруг, за разлика от останалите наследници по закон, чиито права се базират на връзка по произход. Задължението на продавача по специфичния договор за продажбата на наследство е да установи наследствено правоотношение с починалия, чието имущество /то наследство/ е предмет на договора по чл. 212 ЗЗД. В хипотеза, когато такова наследствено правоотношение отсъства, следва да се приеме, че договорът за продажба на наследство (доколкото не страда от пороци на форма и воля) не произвежда вещно-правен транслативен ефект, аналогично на случаите на продажба на чужда вещ.

С определение № 196 от 17.04.2018 г. на ВКС, ІІ г.о. е допуснато касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса относно обема на наследствените права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследството, оставено от наследодател на наследодателя на страната – продавач на наследство(преживял съпруг на сина на наследодателя).

Казусът: предявен е иск за съдебна делба иск за съдебна делба по отношение на шест земеделски имота, принадлежали преди колективизацията на дядото на ищеца. Последният е починал на 1975 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон сина си, починал на 1993 г. и наследен от съпругата, син  и  двама внука  – деца на починалия на 1990 г. син. Следователно Ц. А. К. е наследник по закон на покойния си съпруг Г. Н. К. по силата на брачната връзка. Тя не е призована да наследи неговия наследодател баща, поради което сключеният от нея, като продавач, договор за продажбата на наследството, оставено от наследодателя не е годен да произведе вещно-правен транслативен ефект. Ето защо такъв не може да бъде признат на сключеният договор по чл. 212 ЗЗД с нотариална заверка на подписите, с който преживялата съпруга продава на сина си и ищец по делото „своите 4/6 ид.ч. от общата наследствена маса от наследството, останало от наследодателя, негов дядо”. 

Съгласно чл. 20 ЗЗд при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В случая цитираната по-горе част от договора е формулирана недвусмислено и нито тя, нито която и да е друга част от договора внасят каквото и да е съмнение относно обекта, върху който е договаряно.