Само конкретно задължение, определено по основание и размер, може да се опрощава валидно

Между две дружества е сключен договор за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР). По време на изпълнението на договора възложителят периодично заплащал на изпълнителя за извършената работа. Изпълнителят завършил работата, като не било установено какъв е точно размерът на възнаграждението му, защото имало съществени разминавания между геодезическите замервания на двете дружества относно действително извършения обем работа. След завършването на уговорената работа страните сключили анекс, с който се прекратява договора, който съдържал и клауза, че страните нямат никакви финансови претенции една към друга относно изпълнението на договора. При сключването на анекса страните все още не били постигнали съгласие в представите им за точния обем на извършената работа, и съответно за дължимото възнаграждение. Страните не могли да стигнат до консенсус по този въпрос. Изпълнителят предявил иск срещу възложителя с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД поради незаплащане на част от извършената работа.

Пред ВКС е поставен въпросът: дали при постигнато съгласие между страните, че нямат претенции по договора между тях, но при липса на изрично волеизявление за извършване на опрощаване, вземане по същия договор може да се счита погасено?

ВКС приема, че предмет на опрощаване може да бъде вземане (задължение), но не и бъдещо задължение или правни очаквания. Опрощаването нe води до изменение на права и задължения по договора, които продължават да съществуват занапред, а съставлява договор с погасително действие. За да бъде погасено едно задължение чрез опрощаване, е нужно между страните да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава. Поради това изявлението на страните, че нямат претенции относно изпълнението на договора, не погасява съществуващите техни права и задължения, нито може да доведе до предварителен отказ от правото на иск, каквото е недопустимо.