Банката–кредитор е длъжна да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Физическо лице сключва договор за потребителски кредит с банка. В общите условия на договора е включена клауза, според която, ако кредитополучателят допусне забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Кредитополучателят спира плащането на вноските след около половин година и не престира в

срок на повече от три вноски по кредита и банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за невърната част от кредита по договора, лихви и разноски. Молбата бива уважена. Образувано е и изпълнително дело, като срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК кредитополучателят възразява в срок. Банката предявява иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си.
Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост?
ВКС е имал възможност да даде отговор на поставения въпрос, като споделя задължителната съдебна практика- т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно посочената практика, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Банката–кредитор е длъжна да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
По съществото на делото съставът на ВКС посочва, че със заявлението и исковата молба вземанията за главница по договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Изявлението на банката (ищец) за предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до знанието на кредитополучателя (ответник) с връчване на исковата молба. Банката не е доказала, че е уведомила длъжника по-рано за предсрочната изискуемост.
Недопустимо е в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение ( аргумент от т. 11 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Поради това предсрочната изискуемост на вземането на банката се явява недоказана, а искът, предявен от нея – неоснователен.