Само когато деецът съзнателно е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретно производство и имат значение за правилното решаване на делото, говорим за лъжесвидетелстване.

По иск за собственост е образувано гражданско дело. Предмет на спора е била ливада с площ около 25 декара, възстановена на наследниците на сина на първоначалния собственик, починал през 1940 година. Ищците твърдят, че по линия на наследяване са собственици на част от ливадата. Ответниците пък възразяват, че прекият им наследодател към момента на образуването на ТКЗС през 1956 година е станал единствен собственик на земята на основата

на давностно владение. За да докажат твърденията си, страните по гражданското дело са посочили свидетели, които са били разпитани от първата инстанция по въпроса кой е ползвал спорния имот в периода 1940 - 1956 г.

Предявеният иск бива уважен, но не на основата на свидетелските показания (оказват се без значение за изхода на спора), а на констатацията, че по закон придобивната давност е била двадесет години, поради което е било невъзможно този срок да изтече в полза на ответниците в периода от откриване на наследството на първоначалния собственик през 1940 година до внасянето на имота в ТКЗС през 1956 година.

На един от свидетелите е повдигнато обвинение за лъжесвидетелстване за това, че по гражданското дело, съзнателно е потвърдил неистина с думите:“….и ние имаме ливади отзад“.(в смисъл, че неговата ливада е в съседство с тази, за която се спори).

И така лъжесвидетелстването представлява устно или писмено потвърждаване на неистина или затаяване на истина от свидетел пред съд или друг надлежен орган на власт. Това престъпление засяга нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Когато свидетел дава неверни показания пред съда или друг надлежен орган се създава опасност да не бъде постигната главната цел на правораздавателната дейност, а именно- разкриване на обективната истина за фактите. Наместо установяване на обективната истина може да се стигне до погрешни констатации относно фактите и до неправилно приложение на закона.

Такава опасност не съществува обаче при възпроизвеждане на обстоятелства, без значение верни или неверни, които се намират извън предмета на доказване и нямат значение за правилното решаване на делото. Тогава поначало липсва правно основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, макар такова поведение да е укоримо.

Думите на свидетеля „ и ние имаме ливада отзад“ ( без значение дали са верни или не ) нямат никаква пряка или косвена връзка с предмета на доказване в гражданското дело. Следователно спрямо свидетеля не може да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.

Да се приеме обратното означава, че всеки свидетел, който волно или неволно посочи неточно например възрастта си пред съд, може да бъде преследван за лъжесвидетелстване…