Тълкувателно решение на ВКС относно чл.69 от ЗС

С Разпореждане от 16.03. 2012 г. на Върховният Касационен съд е образувано Тълкувателно дело Nr.1 / 2012 г. ОСГК, с което съдът следва да се  произнесе по въпроса: Приложима ли е разпоредбата на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?


чл.69 ЗС  Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
чл.79  ЗС  Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
                  Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

На 28.06.2012 г. Общото събрание на гражданска колегия
по т. д. №1/2012 г.

Р ЕШИ:

Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.