Иск по чл.31,ал.2 от Закона за собствеността

            Според чл.31,ал.1 от ЗС Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени,от деня на писменото поискване.
                           

             Право на иск по чл.31,ал.2 от ЗС има всяко лице,което притежава качеството на  съсобственик. Ако Вие сте съсобственик и сте лишен от правото да ползвате общата вещ,тъй като другия съсобственик ползва лично съсобствената вещ,то може да се защитите с иска по чл.31,ал.2 от Закона за собствеността.
       За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Законът е регламентирал единствено неговата формата, но не и съдържание.Поради тази причина не е необходимо уточнение дали желаете реално ползване или заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Ако обаче ползващият съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи.За това в настоящата публикация ще приемем,обратната хипотеза,при която след поканата ползващия съсобственик не предостави ползването на съответната част от имота на неползващия съобразно правата му на съсобственик и продължи да ползва общата вещ лично в по-голям обем от правата си.Единствено тогава ползващия съсобственик дължи обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС.
         Да се върнем отново към поканата по чл.31, ал.2 ЗС-тя следва да бъде отправена до ползващия съсобственик, а не до трето лице или орган. В този смисъл всички останали жалба, искови молби и подобни на неползващия съсобственик, адресирани до други органи, а не пряко до ползващия съсобственик, не са покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС,и не пораждат желаното действие.Съдебната практика приема като покана искова молба с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС,като в нея изрично се прави искане за заплащане на обезщетение.
               Писменото искане трябва да е получено от ползващия съсобственик.Можете да отправите писмената покана с писмо с обратна разписка или Нотариална покана.Що се отнася до последната,дори и да е отправена от Ваш адвокат,трябва той да е снабден с изрично пълномощно от Вас,да кани от Ваше име.Копие от  пълномощно се прилага към въпросната Нотариална покана;Въпросът е важен,защото обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска писмено от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. Ако такава писмена покана не е отправена отпада правото да искате обезщетение за това, че само друг/другите съсобственици ползват общия имот.Съдебната практика приема,че писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.
          За да ангажирате отговорността на ползващия съсобственик по съдебен път във ваша тежест е да докажете наличието на следните предпоставки, а именно: 
                1.че сте съсобственик с ползващия ;
                2. че ползващия съсобственик ползва лично общата вещ;
               3.че ползващия съсобственик ви  възпрепятства да ползвате общата вещ за определения период;
                4. отправили сте писмено поискване/покана/ до ползващия съсобственик,за това че желаете да ползвате вещта; 
 Недоказването на която и да е от тях,води  до неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение, т.е. искът ще бъде отхвърлен.
 И така:За да дължи обезщетение ползващият съсобственик трябва не само да ползва общата вещ в обем, по-голям от правата му в съсобствеността, но и да пречи на неползващия съсобственик да ползва вещта, съобразно обема на своите права например само ползващият съсобственик има ключ от жилището и не е предоставил такъв на неползващия.За да възникне задължението на съсобственика, който ползва вещта, за заплащане на обезщетение, е необходимо неползващият съсобственик да му отправи писмено искане,за което говорихме по-горе;
Не може да се претендира обезщетение за неползване на имот за бъдещ период.
Ако сте ответник по иск по чл.31,ал.2 от ЗС не дължите обезщетение само,ако докажете,че другият съсобственик е ползвал общото имущество, което съответства на правото му или е реализирал доходи от това имущество.