Деликтна отговорност

Правна уредба чл.45 – 54 ЗЗД.

Когато непозволеното увреждане е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл.12 НК  отговорност за вреди не се носи. 

Непозволеното увреждане е виновно и противоправно причиняване на вреди от едно лице на друго лице в резултат на неизпълнение на общия дълг „да не се вреди другиму “, който следва от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД . Тя поражда право за потърпевшия да иска обезщетение и задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи .

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД е необходимо да бъде проведено положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Имуществените вреди са съвкупност от неблагоприятни за пострадалия последици – претърпени загуби, пропуснати ползи.

Претърпяната загуба се изразява в намаляване имуществото на пострадалия.

За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че: извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
 Съгласно изложеното в тежест на ищеца е да установи наличието на противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Ответникът е този, който следва да докаже липсата на вина в деянието.Съобразно презумцията,съдържаща се в разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД,във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД.Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.  Отчитат се не само  болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. Неимуществени вреди може да претендира само пострадалия , ако пострадалият е починал – съпругата и родителите, децата.
Искът по чл.45 ЗЗД е с общата 5-годишна давност.