Обстоятелството, че на пострадало при превозна злополука лице, е оказана помощ от случайно намиращи се лица на местопроизшествието не освобождава от отговорност причинителя на злополуката.

Чл. 140 НК гласи: Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окажа необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва...

Тази разпоредба цели не само на пострадалото лице да се окаже бърза и навременна помощ, но и да бъдат обезпечени предпоставките за евентуалната отговорност на водача на превозното средство, имащо участие в злополуката.
Фактите: моторист, без да притежава правоспособност, не спира движението на мотоциклета след скачането на пострадалата от него, въпреки че е видял нейното падане и е разбрал, че същата е изпаднала в състояние, което изисква оказване на помощ. Вместо да изпълни задължението, което произтича от упражняваното от него занятие (независимо от това, че не притежава правоспособност за управление на моторни превозни средства), мотористът избягал от местопроизшествието. Намиращи се наблизо лица оказали помощ на пострадалата. Мотористът твърди, че това е достатъчно, за да не бъде ангажирана отговорността му по чл. 140 НК.
Цитираната разпоредба обаче създава задължение на водача, предизвикал злополука да спре и окаже необходимата помощ на пострадалото лица. Намесата на външни на злополуката лица след нейното извършване не освобождава водача на превозното средство от това задължение.
Следователно, обстоятелството, че на пострадалата е била оказана помощ от друго лице, не може да освободи от наказателна отговорност извършителя на злополуката, щом като лочно той не е оказал такава.