За възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот между съсобственици, ползваши имота, в случай, че ползването на единия съсобственик надхвърля обема на правата му в съсобствеността.

По поставения въпрос Върховния касационен съд се е произнесъл така:

Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са да се установи, че ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ, че тази вещ се владее от ответника и че последният няма противопоставимо на собственика основание за владението или държането на вещта. Искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. 

Когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 от същия закон.Съсобственик, на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението върху нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същ обект.