Тълкувателно решение на ВКС относно чл.69 от ЗС

С Разпореждане от 16.03. 2012 г. на Върховният Касационен съд е образувано Тълкувателно дело Nr.1 / 2012 г. ОСГК, с което съдът следва да се  произнесе по въпроса: Приложима ли е разпоредбата на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?


чл.69 ЗС  Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
чл.79  ЗС  Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
                  Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

На 28.06.2012 г. Общото събрание на гражданска колегия
по т. д. №1/2012 г.

Р ЕШИ:

Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

По някои въпроси за съдебната делба

По някои въпроси на съдебната делба.

Постановление №2 от04.05.1982г. Пленум на ВС
Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1.

чл. 29, ал. 1 ,
чл. 31, ал. 3 ,
чл. 58 ,
чл. 61, ал. 4 ЗТСУ ,
чл. 34, ал. 1 ,
чл. 38, ал. 3 ЗС ,
чл. 288, ал. 2 ГПК

1. Не може да се допусне делба: а) на съсобствен незастроен дворищнорегулационен парцел, образуван по регулация по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ и предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако до допускане на делбата вече е издадено разрешение за застрояването му (чл. 61, ал. 4 ЗТСУ)*(4); б) на съсобствен незастроен парцел при равни дялове на съсобствениците, който е предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако в него могат да се построят жилища, съответно вилни жилища, за всеки от съсобствениците (чл. 58, ал. 1 и 2 ЗТСУ)*(4); в) на съсобствен парцел, в който по реда на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ (или чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ ) е изградена постройка от съсобственик; г) на съсобствен парцел, образуван по регулация по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ (или § 49 и 50 ППЗПИНМ ), предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, в който има заварени от регулацията жилищни или други сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които според чл. 31, ал. 3 ЗТСУ (или § 52 ППЗПИНМ ) са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела; д) на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела; е) на парцели, в които е изградена етажна собственост. Недопустимостта на делба на общия парцел с оглед на посочените разпоредби не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в съсобствения парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. 2. а) Разпоредбите на ЗСГ , ограничаващи придобиването на втори недвижим имот, не са пречка за придобиване на втори недвижим имот или права върху недвижим имот от същия вид по реда на чл. 291 ГПК (чрез жребий) или по реда на чл. 292 ГПК (чрез разпределение от съда)*(5). б) На лицата, посочени в чл. 2 ЗСГ, може да се постави в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК неподеляемото жилище и когато притежават самостоятелно жилище, което не задоволява нуждите им, или самостоятелен жилищен парцел, право на строеж, на надстрояване или пристрояване на жилище. На същите лица, ако притежават самостоятелна вила, вилен парцел, гараж, право на строеж на гараж, ателие, право на строеж на ателие, магазинно помещение, право на строеж на магазинно помещение, работилница, право на работилница, не може по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК да се постави в дял друг имот от същия вид*(5). в) Гражданин и членовете на семейството, които не притежават самостоятелен недвижим имот, който задоволява нуждите на семейството, могат да придобият по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК имот от същия вид. Придобиването не се допуска, ако съсобственият недвижим имот превишава законно допустимите размери и може да бъде разделен на самостоятелни парцели, жилища или вилни парцели, право на строеж, надстрояване или пристрояване, така че да бъдат задоволени нуждите на семейството от имот от този вид. г) Ако не са налице законните изисквания, допускащи притежаването на двата имота, първоначално притежаваният недвижим имот трябва да бъде прехвърлен. Срокът за прехвърлянето в случаите, посочени в б. "а" и "в", е 2-годишен, а в случая, посочен в б. "б" - шестмесечен, и започва да тече от деня на придобиването на втория имот*(5). д) При възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на вила като жилище, която по местонахождение, вид и устройство е годна за задоволяване на жилищни нужди на съделителите (т. 6, ал. 2 и на постановление № 4 от 1964 г.), кандидатите трябва да подадат пред съда писмена декларация, че придобиват вилата за жилище. В диспозитива на решението на съда да се отрази, че вилата се възлага за жилище, а на народния съвет, в който се водят книгите за притежаваните от гражданите недвижими имоти, да се съобщи за какво е възложен имотът с предписание да се направи съответно вписване. В този случай приобретателят на имота не може да изменява предназначението му*(5). 3. Съдържанието на понятието семейство, свързано с преценките на нуждите на конкуриращите за поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, се определя с чл. 50, ал. 1 ЗСГ. В семейството се включват и лицата, които са прехвърлили на някои от съпрузите или на ненавършило пълнолетие тяхно дете жилището си по договор срещу задължение за гледане и издръжка. 4. Обръща внимание на съдилищата, че приетото с решение № 3 от 23.III.1972 г. по гр. д. № 1/72 г. на Пленума на ВС е загубило сила. За случаите като този, разгледан с това решение, важат разясненията, дадени от Пленума на ВС с т. 8 на постановление № 7/73 г. 5. Отменява т. 3 на постановление № 4/64 г.

------------------------

Значителен дял от разглежданите от съдилищата граждански дела са за съдебна делба. Тези дела се отличават със сложност и по тях възникват редица въпроси по тълкуването и прилагането на закона. След измененията на Гражданския процесуален кодекс през 1961 г. Върховният съд е отделял значително внимание на въпросите, които възникват по производството за съдебна делба. Пленумът на Върховния съд е издал тълкувателни постановления, а от Общото събрание на гражданската колегия са издадени тълкувателни решения по спорни и противоречиво разрешавани въпроси по приложението на закона при съдебната делба.

Съдилищата се съобразяват с дадените разяснения. След настъпилите законодателни промени със ЗСГ*(1) и ЗТСУ някои от дадените разяснения запазват своята тълкувателна сила, а други са загубили вече сила. Възникват и други въпроси, които не се решават еднакво и правилно.

За отстраняване на допусканите нарушения и неправилности при прилагането на закона и за да се внесе еднаквост по прилагането му, се налага Пленумът на Върховния съд да даде допълнителни разяснения по някои въпроси на съдебната делба.

1. Относно недопустимостта на делба на някои имоти

а) С чл. 61, ал. 4 ЗТСУ*(2) е уреден въпросът за делбата на съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имоти по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ. Според чл. 61, ал. 4 ЗТСУ съсобствени (общи) парцели, образувани от съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти, от съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти могат да бъдат предмет на делба, освен ако до допускането на делбата вече е издадено разрешение за застрояването ми. Разпоредбата се отнася за незастроени дворищнорегулационни парцели, предназначени за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване. След издаване на разрешението за строеж се разкрива възможност всеки от съсобствениците да получи съгласно чл. 58, ал. 1 ЗТСУ отделна жилищна сграда, отделно жилище, отделна вила или отделно вилно жилище. Парцелът е придобил предназначение за застрояване от съсобствениците. Това му предназначение прави недопустима делбата му (чл. 34, ал. 1 ЗС)*(3).

б) Член 58, ал. 1 и 2 ЗТСУ урежда друг случай на недопустимост на делба на съсобствен парцел. Според тези разпоредби не може чрез делба да бъде прекратена съсобствеността на празен парцел при равни части на съсобствениците, който е предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако може така да се застрои, че всеки от съсобствениците да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно вилна сграда или отделно вилно жилище. Всеки от съсобствениците въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела може да получи разрешение за строеж без съгласие на останалите съсобственици. Правото на делба на такива парцели трябва да се смята изключено, понеже от предназначението на парцела следва неделимостта му (чл. 34, ал. 1 ЗС)*(4).

в) Според чл. 61, ал. 4 ЗТСУ образувани по регулация общи парцели (застроени и незастроени) могат да бъдат предмет на делба, освен ако до допускане на делбата вече е издадено разрешение за застрояването им. Текстът има предвид разрешение за застрояване по чл. 58, ал. 1 ЗТСУ. При незастроен парцел е достатъчно да е издадено разрешение за застрояване до допускане на делбата, за да се изключи правото да се иска делба. Очевидно е, че ако на един от съсобствениците на такъв парцел е дадено разрешение за застрояване и той осъществи строежа, парцелът не може да се дели. Щом само даденото разрешение за строеж изключва правото на делба, още повече това право ще е изключено, когато въз основа на разрешението строежът е осъществен.

Сходен с посочения по-горе случай е този, за който се отнасят разясненията по т. 3, б. "г" на постановление № 4/64 г. Според действащата уредба по време на приемане на това постановление (чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ ), за да се даде на един от съсобствениците разрешение за строеж, се е изисквало надлежните планове за застрояване на парцела да предвиждат отделно жилище или отделна жилищна сграда за всеки от съсобствениците, съответно на дела им от собствеността. Уредбата се е отнасяла за парцели, предназначени за жилищно застрояване, и не е изисквала частите на съсобствениците да са равни. В случай, когато по реда на чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ (отм.) в съсобствен парцел е изградена постройка, недопустима е делбата на този парцел.

Осъществяването на дадено разрешение за строеж по реда чл. 58, ал. 1 ЗТСУ (или чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ ), дори само от един от съсобствениците му, изключва възможността да се допусне делба на парцела, тъй като той е придобил предназначение да бъде застроен от всичките негови съсобственици. Делбата на такъв парцел е несъвместима с предназначението му (чл. 34, ал. 1 ЗС).

г) Съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имоти по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ (или § 49 и 50 ППЗПИНМ ), предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, който е застроен с две или повече жилищни и други сгради, които могат да бъдат обект на собственост, заварени от регулацията, и които сгради са изключени според чл. 31, ал. 3 ЗТСУ (или § 52 ППЗПИНМ ) от съсобствеността, не може да бъде предмет на делба. По силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС и делбата на общи части. Заварените жилищни и други сгради във всеки от имотите, от които е образуван общият парцел, може да не покриват напълно строителното петно, което се предвижда по застроителния план. И в този случай делбата на парцела е недопустима. Съсобственикът, който не притежава сграда съобразно с предвижданията за застрояване на парцела, може съгласно чл. 58, ал. 1 ЗТСУ да получи разрешение и да построи такава в съгласие с кварталнозастроителния план.

д) По съображенията, посочени в предходната б. "г", недопустима е делбата и на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела. Имат се предвид парцели, съсобствеността върху които е възникнала не по регулация.

е) Недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици (когато е образувана етажна собственост). Съображенията за недопустимостта на делбата са посочени в б. "г" на настоящото постановление.

Недопустимостта на делба на общ парцел с оглед на посочените по-горе съображения не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.

2. За възможността да се придобие втори имот при делбата.

а) В съдебната практика правилно се приема, че разпоредбите на ЗСГ*(1), ограничаващи придобиването на втори недвижим имот, не са пречки за придобиване на втори недвижим имот или права върху недвижим имот от същия вид по реда на чл. 291 ГПК (чрез жребий) или по реда на чл. 292 ГПК (чрез разпределение от съда). И в този случай се касае до придобиване на недвижим имот по наследство. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСГ*(1), макар и едно семейство да притежава недвижим имот в размерите, определени от този закон, член на същото семейство може да придобива друг имот от същия вид по наследство. Придобиването на недвижим имот по реда на чл. 291 и 292 ГПК е придобиване по наследство.

б) По делата за делба противоречия възникват по приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК. Законът за собствеността на гражданите*(5) по същество измени съдържанието на тази разпоредба. Може да се възлага по този ред не само жилище, а всякакъв недвижим имот, включително и право на строеж, на надстрояване или пристрояване. От значение е какви недвижими имоти и вещни права върху такива имоти притежава не само съпругът на съделителя, както е по чл. 288, ал. 2 ГПК, а и членовете на семейството му. Съгласно чл. 22 ЗСГ и чл. 50 ППЗСГ*(1) при делба на неподеляем недвижим имот или право на строеж, на надстрояване или пристрояване съдът не постановява да бъдат изнесени на публична продан, а ги поставя по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК в дял на някой от съделителите, който е направил искане за това, ако той и членовете на семейството му не притежават друг имот от същия вид. В чл. 50 ППЗСГ е посочено, че се прилага и разпоредбата на чл. 39 от същия, който препраща към чл. 4, ал. 1 и 3 ЗСГ. С чл. 39, ал. 1 ППЗСГ е предвидена възможност за изкупуване от съсобственик на дяловете на останалите съсобственици от съсобствен имот или от вещно право по чл. 15 ЗСГ, ако той и членовете на семейството му не притежават друг имот от същия вид. Според чл. 10, ал. 3 ЗСГ гражданин, който притежава жилищен имот, незадоволяващ нуждите на семейството му, може да купи жилище или да придобие право на строеж, на надстрояване или пристрояване на жилище, като има задължението да прехвърли притежаваното жилище в шестмесечен срок от придобиването.

От посочените разпоредби следва, че когато член на едно семейство притежава самостоятелно жилище, което не задоволява нуждите на семейството, самостоятелен жилищен парцел, право на строеж, на надстрояване или пристрояване на жилище, на същото лице може по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК да се постави в дял второ самостоятелно жилище. Това следва от съображението, че чл. 50 ППЗСГ препраща към чл. 39 от същия и чл. 4, ал. 1 и 3 ЗСГ. Разпоредбите, към които препраща, уреждат максимално допустимия размер на застроената площ на жилищата, която може да се притежава и придобива от лицата, посочени в чл. 2 ЗСГ. Ако обаче съделителят и членовете на семейството му притежават самостоятелна вила, вилен парцел, гараж, право на строеж на гараж, ателие, право на строеж на ателие, магазинно помещение, право на строеж на магазинно помещение, работилница, право на строеж на работилница, то на тях по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК не може да се постави в дял друг имот или вещно право от същия вид*(5).

в) Граждани и членове на семейството му, които не притежават самостоятелен недвижим имот, който задоволява нуждите на семейството, могат да придобиват по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК имот от същия вид. Придобиването не се допуска, ако притежаваният, съсобственият недвижим имот превишава законно допустимите размери и може да бъде разделен на самостоятелни парцели, жилища или вилни помещения, право на строеж, надстрояване или пристрояване, така че да бъдат задоволени нуждите на семейството от недвижим имот от този вид (чл. 20, ал. 3 ППЗСГ).

г) Ако не са налице законни изисквания, допускащи притежаването на двата имота, единият от тях е в повече и трябва да бъде прехвърлен. При придобиване по реда, посочен в б. "а" и "в", прехвърлянето трябва да се извърши в двегодишен срок от придобиването на втория имот. При придобиване по реда, посочен в б. "б", прехвърлянето по реда на чл. 10, ал. 3 ЗСГ трябва да се извърши в шестмесечен срок от придобиването на втория имот. Трябва да бъде прехвърлен в посочените срокове първоначално притежаваният недвижим имот*(5).

д) С т. 6, ал. 3 на постановление № 4/64 г. се разясни, че за жилищни постройки се считат и вилите, когато по местонахождение, по вид и устройство са годни за задоволяване на жилищните нужди на съделителите им; че те могат да бъдат възлагани по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК.

Според чл. 22 ЗСГ и чл. 50 ППЗСГ при делба по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК може да се възлага и вила, която ще задоволява здравни нужди, а не жилищни.

При възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на вила като жилище, която по местонахождение, вид и устройство е годна да задоволява жилищни нужди (т. 6, ал. 2 на постановление № 4/64 г.), следва да се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗСГ. Кандидатите, за да получат вила за задоволяване на жилищни нужди, трябва да подадат пред съда, който извършва делбата, писмена декларация, че придобиват вилата за жилище. В диспозитива на решението на съда, с което вилата се възлага, това обстоятелство трябва да се отрази. Решението на съда трябва да се съобщи на народния съвет, за да впише в съответните книги за притежаваните от гражданите недвижими имоти, водени от съвета, че лицето е придобило имота за жилище. В този случай приобретателят на имота не може да изменява предназначението му*(5).

3. За понятието семейство, свързано с преценките на нуждите от жилище за конкуриращите съделители.

След влизане в сила на ЗСГ в съдебната практика възниква противоречие при определяне на съдържанието на понятието семейство, свързано с преценките на нуждите от жилище или друг недвижим имот на конкуриращите съделители. Според едното разбиране семейството се състои от съпрузите, децата им и другите техни близки, с които живеят заедно и имат едно домакинство. Другото разбиране е в смисъл ,че понятието семейство е определено с чл. 50, ал. 1 ЗСГ. Пленумът на Върховния съд намира за правилно второто становище.

Известно е, че различните нормативни актове - ЗТСУ, ЗЖСК, ЗСГ, ППЗНО, различно определят съдържанието на понятието семейство. Разпоредбата на чл. 288 ГПК не го определя. Като се има предвид, че съдържанието на понятието семейство се определя във връзка с придобиването на недвижим имот, налага се да се види как то е определено при подобни случаи в различните закони. Понятието семейство, определено с § 3 ППЗНО, не е свързано с придобиването на жилище, а само във връзка с настаняването в жилище и не би могло да се има предвид. В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЖСК е определено, че в семейството по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. По същия начин е определено понятието семейство в чл. 191 ЗТСУ. Понятието се определя все във връзка с придобиването на жилище. И тъй като поставянето на недвижим имот по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК в дял на някой от съделителите е особен ред за придобиване на идеални части от недвижим имот, налага се изводът, че при преценката за възлагане на недвижим имот по този ред съдържанието на понятието семейство следва да се определи по чл. 50, ал. 1 ЗСГ.

В семейството се включват освен съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, и лицата, които са прехвърлили на някой от тях жилището си по договор срещу задължение за гледане и издръжка.

Когато за едно жилище са кандидати за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК повече от един съделител, ако с някой от тях живеят в едно жилище и образуват едно домакинство техни пълнолетни низходящи, техни възходящи и други близки родственици, при еднакви други обстоятелства това обстоятелство се взема предвид при определяне на жилищната нужда на конкуриращите се за жилището съделители.

4. Други въпроси

С решение № 3 от 23.III.1972 г. по гр. д. № 1/72 г. Пленумът на Върховния съд е взел становище по законосъобразността на спогодба, с която жилищна сграда с две жилища, по едно на първи и втори етаж, и непълноценен сутеренен етаж в съсобственост на пет лица е разделена така, че на двама от съсобствениците е дадено по едно жилище, а в полза на третия е учредено право на ползване върху сутеренния етаж. Прието е, че тази спогодба заобикаля закона, както и че вещното право на ползване на сутеренния етаж не е валидно учредено, тъй като не е спазена предвидената в закона форма за действителност. Решението бе прието, преди да се отмени т. 2, б. "и" на постановление № 16/63 г. и преди да се приеме т. 8 на постановление № 7/73 г. Затова следва да се разясни, че приетото с решение № 3 от 1972 г. от Пленума на Върховния съд е загубило сила. Съдилищата да спазват указанията, дадени с т. 8 на постановление № 7/73 г.

------------

*(1) Касае се за гл. I и II ЗСГ, отменени със Закона за изменение и допълнение на ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.)

*(2) Отм. ал. 4 (ДВ, бр. 45/84 г.)

*(3) С раздел I т. 4 от постановление № 1/89 г. е обявена за загубила сила

*(4) Изразът "при равни дялове на съсобствениците" е заличен с р. III, т. 2 от постановление № 1/89 г., Пленум на ВС

*(5) Разрешението е дадено въз основа на отменените със Закона за изменение и допълнение на ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.) разпоредби

Иск по чл.31,ал.2 от Закона за собствеността

            Според чл.31,ал.1 от ЗС Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени,от деня на писменото поискване.
                           

             Право на иск по чл.31,ал.2 от ЗС има всяко лице,което притежава качеството на  съсобственик. Ако Вие сте съсобственик и сте лишен от правото да ползвате общата вещ,тъй като другия съсобственик ползва лично съсобствената вещ,то може да се защитите с иска по чл.31,ал.2 от Закона за собствеността.
       За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Законът е регламентирал единствено неговата формата, но не и съдържание.Поради тази причина не е необходимо уточнение дали желаете реално ползване или заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях. Ако обаче ползващият съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи.За това в настоящата публикация ще приемем,обратната хипотеза,при която след поканата ползващия съсобственик не предостави ползването на съответната част от имота на неползващия съобразно правата му на съсобственик и продължи да ползва общата вещ лично в по-голям обем от правата си.Единствено тогава ползващия съсобственик дължи обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС.
         Да се върнем отново към поканата по чл.31, ал.2 ЗС-тя следва да бъде отправена до ползващия съсобственик, а не до трето лице или орган. В този смисъл всички останали жалба, искови молби и подобни на неползващия съсобственик, адресирани до други органи, а не пряко до ползващия съсобственик, не са покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС,и не пораждат желаното действие.Съдебната практика приема като покана искова молба с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС,като в нея изрично се прави искане за заплащане на обезщетение.
               Писменото искане трябва да е получено от ползващия съсобственик.Можете да отправите писмената покана с писмо с обратна разписка или Нотариална покана.Що се отнася до последната,дори и да е отправена от Ваш адвокат,трябва той да е снабден с изрично пълномощно от Вас,да кани от Ваше име.Копие от  пълномощно се прилага към въпросната Нотариална покана;Въпросът е важен,защото обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска писмено от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. Ако такава писмена покана не е отправена отпада правото да искате обезщетение за това, че само друг/другите съсобственици ползват общия имот.Съдебната практика приема,че писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.
          За да ангажирате отговорността на ползващия съсобственик по съдебен път във ваша тежест е да докажете наличието на следните предпоставки, а именно: 
                1.че сте съсобственик с ползващия ;
                2. че ползващия съсобственик ползва лично общата вещ;
               3.че ползващия съсобственик ви  възпрепятства да ползвате общата вещ за определения период;
                4. отправили сте писмено поискване/покана/ до ползващия съсобственик,за това че желаете да ползвате вещта; 
 Недоказването на която и да е от тях,води  до неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение, т.е. искът ще бъде отхвърлен.
 И така:За да дължи обезщетение ползващият съсобственик трябва не само да ползва общата вещ в обем, по-голям от правата му в съсобствеността, но и да пречи на неползващия съсобственик да ползва вещта, съобразно обема на своите права например само ползващият съсобственик има ключ от жилището и не е предоставил такъв на неползващия.За да възникне задължението на съсобственика, който ползва вещта, за заплащане на обезщетение, е необходимо неползващият съсобственик да му отправи писмено искане,за което говорихме по-горе;
Не може да се претендира обезщетение за неползване на имот за бъдещ период.
Ако сте ответник по иск по чл.31,ал.2 от ЗС не дължите обезщетение само,ако докажете,че другият съсобственик е ползвал общото имущество, което съответства на правото му или е реализирал доходи от това имущество. 
                             

Деликтна отговорност

Правна уредба чл.45 – 54 ЗЗД.

Когато непозволеното увреждане е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл.12 НК  отговорност за вреди не се носи. 

Непозволеното увреждане е виновно и противоправно причиняване на вреди от едно лице на друго лице в резултат на неизпълнение на общия дълг „да не се вреди другиму “, който следва от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД . Тя поражда право за потърпевшия да иска обезщетение и задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи .

За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД е необходимо да бъде проведено положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Имуществените вреди са съвкупност от неблагоприятни за пострадалия последици – претърпени загуби, пропуснати ползи.

Претърпяната загуба се изразява в намаляване имуществото на пострадалия.

За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че: извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
 Съгласно изложеното в тежест на ищеца е да установи наличието на противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Ответникът е този, който следва да докаже липсата на вина в деянието.Съобразно презумцията,съдържаща се в разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЗД,във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД.Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.  Отчитат се не само  болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. Неимуществени вреди може да претендира само пострадалия , ако пострадалият е починал – съпругата и родителите, децата.
Искът по чл.45 ЗЗД е с общата 5-годишна давност.