За някои основни принципи при делбата на имот.

Два са начините да се осъществи делба: доброволен- чрез сключване на договор, в които се уговаря какво ще получи всеки съделител като реален дял от общото имущество, срещу което и останалите съсобственици получават такъв реален дял. Като при възможност дяловете следва да са максимално близки по стойност на дяловете в съсобствеността.

Ако обаче стойността на реалният дял значително се различава от стойността на дела в съсобствеността, договорът за доброволна делба трябва да включва и клауза за начина, по който ще се извърши уравняването. Макар законът да предвижда, че неравенството в дяловете при делба се изравнява с пари или имот, не съществува пречка да бъде уговорен и друг начин за уравняване, например, ако "един от съсобствениците поеме задължение за гледане и издръжка към друг съсобственик.  Договорът, респ. съдебната делба- спогодба ще породи предвиденото в казона и целяно от страните вещноправно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотарилана заверка на подписите".

                                                      

В случай, че съсобствениците не успяват да постигнат горното съгласие, всеки от тях може да започне производство по съдебна делба. Неговото предназначение е също да прекрати съществуващата съсобственост. Искът за делба не се погасява по давност. Важно е, че в делбеното производство следва да вземат участие всички съсобственици. Делба извършена без участие на всички съсобственици е нищожна.

Производството по съдебна делба се отличава с редица особености, като се развива в две фази.

В първата фаза съдът изяснява между кои лица, за кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик ще бъде допусната делба. Тази фаза се нарича фаза по допускане на делба. В първото по делото заседание всеки от съделите разполага с възможността да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против вклшчване на някои имоти в делбената маса. В рамките на производството по делба могат да се вклщчват и въпроси досежно произход на съделител, осиновявания, на завещания, искане за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, да се оспорва изтинността на писмени доказателства. Всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в този фаза. Такъв въпрос е напр. този за придобиване на правото на собственост по приращение. Затова точното приложение на нормата на чл. 343 ГПК, има предвид изчерпване на всички възможни възражения на съделителите досежно съсобствеността, лицата и съответните им права върху имотите, с които те разполагат към момента, в който е възможно тези възражения да бъдат направени по предвидения законов ред. В тази фаза могат да бъдат поставяни и и решени спорове между съделителите по т.нар. сметки между тях (напр. за заплащане на извършени подобрения в общия имот от един от съделителите). След като събере всички допустими и относими доказателства и изслуша съделителите, съдът въз основа на установените факти по делото относно легитимацията на страните, формирането на делбената маса и определяне частите на всеки от съделителите съобразно правата им по закон постановява решение по допускане на делбата.

Във втората- правото на делба се реализира чрез ликвидиране на съсобствеността чрез предвидените в закона способи. Със съдебното решение, постановено в тази фаза съсобствеността се прекратява.