НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ

В своята практика ВКС дава отговор на следния въпрос: при изготвяне на нотариално завещание представлява ли нарушение на изискването, предвидено в чл.24,ал.2 ЗН, нотариусът да запише волята на завещателя, така, както тя е изявена устно пред него (нотариуса), възпроизвеждането от нотариуса по искане на завещателя на съдържанието на представено му от завещателя друго завещание, когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи и не е в състояние да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното.

Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което е допуснато касационно разглеждане и съдът дава следния отговор:

От показанията на свидетелите е установено, че след прекаран много тежък инсулт преди 7 – 8 години, при което е бил засегнат говорния и апарат, завещателката е разбирала какво и се говори, но не е могла да говори, а само да издава неразбираеми звуци, отделни срички и думи, които не е могла да изговаря правилно и да употреби в смислена реч, не е могла да направи смислено изречение, тя е общувала единствено с показване (с жестове). При ежедневно пазаруване също се е изразявала с жестове. 

Свидетелките са категорични и за това, че М. Х. Н. не е могла да чете и да пише, била е неграмотна, тъй като поради заболяване е престанала да ходи на училище още в първо отделение. Поради това още преди да претърпи инсулта завещателката е ходила в банка само с придружител, който е попълвал документите

Другата група свидетели, които са посочени и като свидетели в нотариалното завещание, твърдят, че завещателката можела да говори до последно, имала говорни проблеми и говорела (с) кратки думи или двусрични думи. Твърди се също, че завещателката можела да чете вестници и статии, че разговаряла (оплаквала и се от племенницата си), разговаряла и по телефона с нея и в нейно присъствие. Според  свидетелка пред нотариуса завещателката казала: „Искам тези имоти дам Д.“ и „Знам, ний дали къща на Д.“, след това дала на нотариуса документи, от който нотариусът прочитала за всеки отделен имот и питала дали да го включи в завещанието, а завещателката казвала „да“, „да, така, така“ и „да, съгласна“, последното не казала ясно, защото и било трудно да произнася думите. Кратки, малки думи ги свързвала в изречение, сложни думи не можела да произнася в следствие на инсулта. Тя произнесла думата завещание много трудно, загатнато „зааве, зааве“, не могла да каже цялата дума, но представила на нотариуса завещанието от съпруга и към нея и казала „така, така, така“.

Според друг свидетел завещателката говорела малко завалено, но и се разбирало какво казва. Пред нотариуса си извадила всички документи и казала „така, така, така искам като това да се направи на Дорето“. Нотариусът първо казвала на завещателката всяко изречение да го одобри и така го вписвала.

ВКС намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че завещателката не е изявила пред нотариуса волята си устно, с цели изрази и нотариусът не е отразила в текста на завещанието изявената от завещателката воля, а (нотариусът) е формулирала съдържанието на завещанието по най-общите указания на завещателката и го е вписвала след потвържденията от завещателката.. Твърденията на посочените от ответницата по иска свидетели за тези обстоятелства, които са били свидетели на изготвянето на нотариалното завещание, както и твърденията, че завещателката не е могла да се изразява с цели правилни изречения, са твърдения за неизгодни за ответницата обстоятелства, поради което следва да бъдат кредитирани без да е необходимо за това да бъдат събрани и други доказателства. Това е достатъчно за признаване на основателността на иска.
ВКС счита, че ищцата е провела доказване на обстоятелството, че към момента на изготвяне на нотариалното завещание завещателката не е могла изобщо да произнася цели изрази и изречения, дори и цели думи, от което по още по-категоричен начин следва извод за основателността на искането нотариалното завещание да бъде обявено за нищожно. 

От изложеното следва извод, че нотариалното завещание е нищожно, поради неспазване на разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗН, която постановява, че: "завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите".