НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ

В своята практика ВКС дава отговор на следния въпрос: при изготвяне на нотариално завещание представлява ли нарушение на изискването, предвидено в чл.24,ал.2 ЗН, нотариусът да запише волята на завещателя, така, както тя е изявена устно пред него (нотариуса), възпроизвеждането от нотариуса по искане на завещателя на съдържанието на представено му от завещателя друго завещание, когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи и не е в състояние да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното.

Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което е допуснато касационно разглеждане и съдът дава следния отговор:

От показанията на свидетелите е установено, че след прекаран много тежък инсулт преди 7 – 8 години, при което е бил засегнат говорния и апарат, завещателката е разбирала какво и се говори, но не е могла да говори, а само да издава неразбираеми звуци, отделни срички и думи, които не е могла да изговаря правилно и да употреби в смислена реч, не е могла да направи смислено изречение, тя е общувала единствено с показване (с жестове). При ежедневно пазаруване също се е изразявала с жестове. 

Свидетелките са категорични и за това, че М. Х. Н. не е могла да чете и да пише, била е неграмотна, тъй като поради заболяване е престанала да ходи на училище още в първо отделение. Поради това още преди да претърпи инсулта завещателката е ходила в банка само с придружител, който е попълвал документите

Другата група свидетели, които са посочени и като свидетели в нотариалното завещание, твърдят, че завещателката можела да говори до последно, имала говорни проблеми и говорела (с) кратки думи или двусрични думи. Твърди се също, че завещателката можела да чете вестници и статии, че разговаряла (оплаквала и се от племенницата си), разговаряла и по телефона с нея и в нейно присъствие. Според  свидетелка пред нотариуса завещателката казала: „Искам тези имоти дам Д.“ и „Знам, ний дали къща на Д.“, след това дала на нотариуса документи, от който нотариусът прочитала за всеки отделен имот и питала дали да го включи в завещанието, а завещателката казвала „да“, „да, така, така“ и „да, съгласна“, последното не казала ясно, защото и било трудно да произнася думите. Кратки, малки думи ги свързвала в изречение, сложни думи не можела да произнася в следствие на инсулта. Тя произнесла думата завещание много трудно, загатнато „зааве, зааве“, не могла да каже цялата дума, но представила на нотариуса завещанието от съпруга и към нея и казала „така, така, така“.

Според друг свидетел завещателката говорела малко завалено, но и се разбирало какво казва. Пред нотариуса си извадила всички документи и казала „така, така, така искам като това да се направи на Дорето“. Нотариусът първо казвала на завещателката всяко изречение да го одобри и така го вписвала.

ВКС намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че завещателката не е изявила пред нотариуса волята си устно, с цели изрази и нотариусът не е отразила в текста на завещанието изявената от завещателката воля, а (нотариусът) е формулирала съдържанието на завещанието по най-общите указания на завещателката и го е вписвала след потвържденията от завещателката.. Твърденията на посочените от ответницата по иска свидетели за тези обстоятелства, които са били свидетели на изготвянето на нотариалното завещание, както и твърденията, че завещателката не е могла да се изразява с цели правилни изречения, са твърдения за неизгодни за ответницата обстоятелства, поради което следва да бъдат кредитирани без да е необходимо за това да бъдат събрани и други доказателства. Това е достатъчно за признаване на основателността на иска.
ВКС счита, че ищцата е провела доказване на обстоятелството, че към момента на изготвяне на нотариалното завещание завещателката не е могла изобщо да произнася цели изрази и изречения, дори и цели думи, от което по още по-категоричен начин следва извод за основателността на искането нотариалното завещание да бъде обявено за нищожно. 

От изложеното следва извод, че нотариалното завещание е нищожно, поради неспазване на разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗН, която постановява, че: "завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите".

За някои основни принципи при делбата на имот.

Два са начините да се осъществи делба: доброволен- чрез сключване на договор, в които се уговаря какво ще получи всеки съделител като реален дял от общото имущество, срещу което и останалите съсобственици получават такъв реален дял. Като при възможност дяловете следва да са максимално близки по стойност на дяловете в съсобствеността.

Ако обаче стойността на реалният дял значително се различава от стойността на дела в съсобствеността, договорът за доброволна делба трябва да включва и клауза за начина, по който ще се извърши уравняването. Макар законът да предвижда, че неравенството в дяловете при делба се изравнява с пари или имот, не съществува пречка да бъде уговорен и друг начин за уравняване, например, ако "един от съсобствениците поеме задължение за гледане и издръжка към друг съсобственик.  Договорът, респ. съдебната делба- спогодба ще породи предвиденото в казона и целяно от страните вещноправно действие, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотарилана заверка на подписите".

                                                      

В случай, че съсобствениците не успяват да постигнат горното съгласие, всеки от тях може да започне производство по съдебна делба. Неговото предназначение е също да прекрати съществуващата съсобственост. Искът за делба не се погасява по давност. Важно е, че в делбеното производство следва да вземат участие всички съсобственици. Делба извършена без участие на всички съсобственици е нищожна.

Производството по съдебна делба се отличава с редица особености, като се развива в две фази.

В първата фаза съдът изяснява между кои лица, за кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик ще бъде допусната делба. Тази фаза се нарича фаза по допускане на делба. В първото по делото заседание всеки от съделите разполага с възможността да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против вклшчване на някои имоти в делбената маса. В рамките на производството по делба могат да се вклщчват и въпроси досежно произход на съделител, осиновявания, на завещания, искане за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, да се оспорва изтинността на писмени доказателства. Всички спорове, които са от значение за определяне квотите на съсобственост, се разрешават в този фаза. Такъв въпрос е напр. този за придобиване на правото на собственост по приращение. Затова точното приложение на нормата на чл. 343 ГПК, има предвид изчерпване на всички възможни възражения на съделителите досежно съсобствеността, лицата и съответните им права върху имотите, с които те разполагат към момента, в който е възможно тези възражения да бъдат направени по предвидения законов ред. В тази фаза могат да бъдат поставяни и и решени спорове между съделителите по т.нар. сметки между тях (напр. за заплащане на извършени подобрения в общия имот от един от съделителите). След като събере всички допустими и относими доказателства и изслуша съделителите, съдът въз основа на установените факти по делото относно легитимацията на страните, формирането на делбената маса и определяне частите на всеки от съделителите съобразно правата им по закон постановява решение по допускане на делбата.

Във втората- правото на делба се реализира чрез ликвидиране на съсобствеността чрез предвидените в закона способи. Със съдебното решение, постановено в тази фаза съсобствеността се прекратява.

Какво разбираме под понятието капитал на търговско дружество?

Неслучайно в търговското право се използва понятието капиталови турговски дружества. Това е така, тъй като капиталът е основополагащо понятие за този вид търговски дружества.
Ще срещнете и понятия като основен, дружествен, уставен, регистриран, записан, номинален и обявен капитал. Понякога капиталът се обознаава и като начален или учредителен. Това идва да покаже, че това е капиталът към момента на учредяване на дружеството, който в последствие може да бъде иаменен.
Капиталът е число- изразява стойността на вноските на съдружниците. До размера на записаните вноски съдружниците носят риска от дейността на ООД.
Минимума размер на капитала според Търговския закон е 2 лева, като максимален размер няма установен.Капиталът на ООД се определя винаги в лева.
Какво е предназначението на капитала? Първо: служи за материална основа за стопанската дейност на ООД и второ: има гаранционна функция за кредиторите на ООД.

Какво означава ликвидация на фирма?

Ликвидацията е правна последица след прекратяване на активна търговска дейност на дружеството и съвсем естествено- последен етап от неговото съществуване. Целта на производството по ликвидация – извънсъдебно, по правило доброволно, прекратяване на търговското дружество,с разпределяне на имуществото му, но само след удовлетворяване на неговите кредитори, както и на установената от законодателя дължима от ликвидатора в производството грижа – на добрия търговец / чл.269 ТЗ /.Ликвидация се извършва и на търговски дружества, които не са извършвали дейност след учредяването си. Когато дейността на търговското дружество се прекратява поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация не се провежда.
Влизайки в ликвидация дружеството следва да се подчини на строги законови правила и да бъде спазена цялата ликвидационна процедура. Първо: да преустанови дейността си и да назначи ликвидатор, който става изпълнителен и представителен орган на дружеството в ликвидация. Ликвидаторът се назначава по решение на съдружниците или акционерите (алтернативно от съда). Следва да бъде получено съгласието на ликвидатора да бъде назначен за такъв. Неговото име задължително се вписва в търговския регистър, заедно с нотариално заверено съгласие и спесимен от подписа му. За времето на ликвидация същият има управителни и представителни функции. При назначаване на двама ликвидатори, същите могат са представляват дружеството само заедно.
Говорим за два вида ликвидация: доброволна и принудителна.
При първия вид съдружниците сами решават да прекратят дейността на дружеството. Сами избират ликвидатор, като причините могат да са: изтичане срока, за който е учредено дружеството, с решение на ръководния орган на дружеството, смърт на съдружник (при персоналните търговски дружества);
При втория вид: ликвидацията се извършва по решение на окръжен съд по седалище на дружеството по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това, по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона, по иск на прокурора, ако в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. При АД, ако капиталът спадне под законно изискуемия минимум в продължение на 1 година- ако в срока Общото събрание не вземе решение за прекратяване, то се извършва по решение на съда.

Правила за защита на кредиторите на дружеството по време на ликвидация: същите са поканени чрез покана в Търговския регистър и една след изтичане на 6 месечен срок от дена, в който е обявена поканата имуществото на дружеството се разпределя, в случай, че кредитор е уведомен, но не предяви вземането си, дължимата му сума се влага в банка на негово име, в случай, че имущество е спорно, то се разпредела, само след като се даде обезпечение на кредитора.