Забраната за дискриминация на основание гражданство

Забраната за дискриминация на основание гражданство е изискване за равно третиране на гражданите на Европейския съюз, независимо от тяхното национално гражданство.

 Да поговорим за правата, свързани с осъществяване на трудова дейност в друга държава- членка, до които също се отнася принципа за нескриминация на основание гражданство.
На гражданите, постъпващи на работа в друга държава- членка се гарантира равно третиране по отношение на:
- Заетостта,т.е. постъпване на работа, осъществяване на трудова дейност, без каквато и да е дискриминация на основание гражданство; Всеки гражданин на друга държава- членка има право на достъп до работа при същите условия като за гражданите на държавата, в която ще започне работа.
- Трудовото възнаграждение (въпрос, по който нерядко възниква проблем, защото работодателите наемат граждани от други, да кажем по- бедни държави- членки именно с намерение да им заплащат възнаграждение по-ниско отколкото на своите сънародници с по- висок стандарт).
- Други условия на труд- работно време, отпуск, продължителност на работния ден, седмична почивка, облекчения и др.
- Изискването за езикови знания е допустимо, само ако длъжността го предполага;
- Работникът има право на същите социални и данъчни предимства, както и работниците- местни граждани. Това важи, дори и когато не е изрично записано в трудовия договор. (Постоянното местожителство на съответната територия на държавата не е условие за намаляване на данъците).

Горното изброяване очевидно не е изчерпателно, но има за цел да убеди работещите в друга държава член на Европейския съюз в равнопоставеното им положение с работещите граждани на същата тази държава.
Изрично са забранени разпоредби или практики, които предписват специална процедура за набиране на чуждестранни граждани за работа, като например ограничаване или недопускане обявяването на свободни работни места в пресата или друго средство за масово осведомяване.