Решение наказателен казус

Отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 53, б."а" НК следва да се постанoвява с присъда само тогава, когато те принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишленото престъпление.

Законът говори, че отнемането е независимо от наказателната отговорност, т.е. то не е конфискация по смисъла на НК и спрямо него не се прилагат разпоредбите, които се отнасят до нея, например- условното осъждане, чл.45 от НК и др.
Отнемането е принудителна мярка, която се налага заедно с присъдата, но само при наличие на предпоставките, посочени в закона. Първа такава- вещите да принадлежат на виновния. Ако не са негови, то и да са послужили за извършване на умишленото престъпление, не могат да се отнемат в полза на държавата на това основание. Те не могат да се отнемат и когато престъплението е извършено по непредпазливост, тъй като законът изрично разпорежда, че извършеното престъпление трябва да е умишлено.
Другата съществена предпоставка е вещите да са били предназначени или да са послужили за извършване на умишлено престъпление. Ако такава връзка между тях и престъплението не съществува, те не могат да бъдат отнети на основание чл.53, б."а" от НК. Вещите са били предназначени за извършване на престъплението, когато деецът е имал намерение с тях да осъществи същото, но по една или друга причина то е останало незавършено или във фазата на приготовлението /когато и то е наказуемо/, а са послужили за извършване на същото, когато са използвани като средство или оръдие за неговото осъществяване. Пример- при убийство с пистолет, последният е послужил за извършване на престъплението, защото деецът си е послужил с него за постигане на искания резултат, но автомобилът, с който той е пристигнал на мястото, на което е извършил престъплението с нищо не служи на самото изпълнително деяние. При кражба, ако виновният, за да се покачи на горния етаж, ползва собствената си стълба, е очевидно, че тя служи за извършване на престъплението, т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. След довършване на последното обаче не може да се говори за вещи, предназначени за извършване на престъплението, или такива, послужили за същата цел.В този ред на мисли, ако деецът в казуса с кражбата, след довършване на престъплението ползва автомобил, за да се отдалечи по- бързо от местоизвършването на престъплението с цел да се укрие например, то не можа да се приеме, че автомобилът е послужил за извършване на престъплението. А щом като такава предпоставка липсва, то автомобилът не може да се отнеме в полза на държавата на основание чл.53, б."а".