Решение наказателен казус

Отнемане на вещи в полза на държавата на основание чл. 53, б."а" НК следва да се постанoвява с присъда само тогава, когато те принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишленото престъпление.

Законът говори, че отнемането е независимо от наказателната отговорност, т.е. то не е конфискация по смисъла на НК и спрямо него не се прилагат разпоредбите, които се отнасят до нея, например- условното осъждане, чл.45 от НК и др.
Отнемането е принудителна мярка, която се налага заедно с присъдата, но само при наличие на предпоставките, посочени в закона. Първа такава- вещите да принадлежат на виновния. Ако не са негови, то и да са послужили за извършване на умишленото престъпление, не могат да се отнемат в полза на държавата на това основание. Те не могат да се отнемат и когато престъплението е извършено по непредпазливост, тъй като законът изрично разпорежда, че извършеното престъпление трябва да е умишлено.
Другата съществена предпоставка е вещите да са били предназначени или да са послужили за извършване на умишлено престъпление. Ако такава връзка между тях и престъплението не съществува, те не могат да бъдат отнети на основание чл.53, б."а" от НК. Вещите са били предназначени за извършване на престъплението, когато деецът е имал намерение с тях да осъществи същото, но по една или друга причина то е останало незавършено или във фазата на приготовлението /когато и то е наказуемо/, а са послужили за извършване на същото, когато са използвани като средство или оръдие за неговото осъществяване. Пример- при убийство с пистолет, последният е послужил за извършване на престъплението, защото деецът си е послужил с него за постигане на искания резултат, но автомобилът, с който той е пристигнал на мястото, на което е извършил престъплението с нищо не служи на самото изпълнително деяние. При кражба, ако виновният, за да се покачи на горния етаж, ползва собствената си стълба, е очевидно, че тя служи за извършване на престъплението, т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. След довършване на последното обаче не може да се говори за вещи, предназначени за извършване на престъплението, или такива, послужили за същата цел.В този ред на мисли, ако деецът в казуса с кражбата, след довършване на престъплението ползва автомобил, за да се отдалечи по- бързо от местоизвършването на престъплението с цел да се укрие например, то не можа да се приеме, че автомобилът е послужил за извършване на престъплението. А щом като такава предпоставка липсва, то автомобилът не може да се отнеме в полза на държавата на основание чл.53, б."а".

"Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва..." чл.172, ал.2 НК.

Длъжностно лице- кмет на община, не изпълнило влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнена служителка на работа. Защитната му теза била,че е не е нарушил закона, тъй като "искал да изпълни съдебното решение за възстановяване на служителката на работа, но липсвала длъжност"деловодител".
Такава теза обаче не намира подкрепа в закона: деяниято по чл.172, ал. 2 от НК е осъществено от длъжностното лице с неизпълнението на съдебното решение за възстановяване на служителката на работа, защото заповед за назначаването й след датата на съдебното решение липсва, т.е. то не е изпълнено. Какво е "искало" или предлагало длъжностното лице е без значение за наказателната му отговорност, визирана в чл.172, ал.2 от НК.

Деянието по чл.172, ал.2 от НК е от т.нар. формални престъпления и съставът му е осъществен с неиздаването на заповед за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност.

ЗА ДАРЕНИЕТО И ОЩЕ НЕЩО......



Съпрузи по време на брака си придобиват имот. Впоследствие двамата го подаряват на дядото на съпругата. И сетне същият имот е подарен от дядото, но само на съпругата.
Първо дарение е извършено с цел дарителите да придобият собствеността върху общински имот, а те на са имали право на това, тъй като са притежавали имота, предмет на двете дарения. С цел да се "освободят" от собствеността те извършват първото дарение, но продължават да живеят в подарения имот- да го ремонтират, поддържат и да го изплащат..След придобиването на общинското жилище от съпрузите, дядото на съпругата връща дарението, но само на нея.

Видно от изложеното, първото дарение е привидно, тъй като е извършено от страните без намерение правото на собственост да бъде прехвърлено в действителност. Липса на такова намерение сочи и обстоятелството, че до връщането му дарителите не напускат подарения имот, макар да са разполагали с наетото от общината жилище, което закупуват, обратно- те правят довършителни работи и продължават да изплащат подарения имот. Втората сделка, с която дядото връща подаръка, но само на дарителката, не и на дарителя, е недействителна, тъй като във вътрешните отношения между страните собствеността е останала у дарителите, т.е. в нашия случай дядото подарява чужда вещ, а такова дарение е недействително по отношение на действителните собственици- съпрузите.
Друго- не се оменяват нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката (или техни правоприемници) бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена/развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порока, съответно- отменена или развалена сделката.

 

Във връзка със Заповед на Директора на ТП на НОИ започнало възстановяване на множество изчезнали пенсионни досиета, включително и това на г-н Маринов. По този повод от него били изискани документи за осигурителен стаж. Било установено, че с Разпореждане от 2000 година на него е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при общ осигурителен стаж ІІІ категория – 34 години, 11месеца и 11 дни. 

 

 

В хода на проверката г-н Маринов представил собственоръчна декларация за положения трудов стаж. С тази декларация пред НОИ Пловдив били представени и редица документи. От всички документи се установило, че трудовият и осигурителен стаж на Маринов е 28 години, един месец и 10 дни.

При извършената насрещна проверка на представените документи от НОИ било установено, че Маринов никога не е работил в „Е” ООД в периода, за който били издадени горепосочените представени в копия УП-2 и УП-3. Приложена била и декларация в същия смисъл от управител на цитираното дружество. В последствие, с оглед обстоятелството, че Маринов не е удостоверила трудовия си стаж, било разпоредено същият да възстанови неправомерно получените суми заедно с лихвите в размер на 12 350 лева.

Срещу Маринов е образувано и водено досъдебно производство за това, че през месец май 2013 година чрез използване на документ с невярно съдържание - Удостоверение № 14 и № 15 от „Е” ООД, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари, собственост на НОИ, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 212 ал.1 от НК.

Вярно е, че посочените по- горе удостоверения са с невярно съдържание. А и Маринов, като ги е представил пред съответната пенсионна комисия, за да му се отпусне исканата пенсия, е осъществил и съответно документно престъпление. От това обаче съвсем не следва, че със същото деяние той е осъществил и престъплението по чл. 212, ал. 1 НК , тъй като пенсията не е отпусната единствено само въз основа на това удостоверение, а и на редица други документи, които са били съответно проверени от комисията. И онова, което е най-важното, най-същественото за случая, е, че пенсията се отпуска не въз основа на този документ, а въз основа на решение. Така че получените суми като месечни платки на отпусната пенсия се получават не въз основа на неверния документ, а на основание решението на пенсионната комисия. А за да има престъпление по чл. 212, ал. 1 НК , се изисква лицето да е ползувало документ с невярно съдържание или неистински или преправен такъв и да е получило въз основа на него обществено имущество без правно основание с цел да го присвои. В състава на текста обаче не се включват и случаите, когато това имущество е получено може би пак без правно основание, но въз основа на решение на съответната пенсионна комисия - какъвто е разгледаният случай.