За възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот между съсобственици, ползваши имота, в случай, че ползването на единия съсобственик надхвърля обема на правата му в съсобствеността.

По поставения въпрос Върховния касационен съд се е произнесъл така:

Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са да се установи, че ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ, че тази вещ се владее от ответника и че последният няма противопоставимо на собственика основание за владението или държането на вещта. Искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. 

Когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 от същия закон.Съсобственик, на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението върху нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същ обект.

Нищожността на упълномощителната сделка обуславя недействителност на договора за дарение

Фактите- дарителката, възрастна жена, страдаща от парализа и неврологичен дефицит е упълномощила едно лице да я представлява и да подпише договор за дарение на собствения й недвижим имот, като договаря само със себе си(т.е. лицето да прехвърли собствеността върху имота на себе си чрез дарение). Така сделката е изповядана от нотариус и лицето се снабдява с нотариален акт за дарение. Малко по- късно дарителката е починала.
Наследниците предявяват иск пред съда да обяви дарението за недействително, поради липса на воля на наследодателката за извършване на упълномощаването. Съображенията са: наследодателката страда от болест и парализа, намирала се е в много тежко здравословно състояние(поставила е отпечатък от палец, вместо подпис), което изклщчва възможността да разбира значението на извършеното от нея упълномощаване. Назначена е по делото медицинска експертиза, която установява тежкото нарушение на здравословното състояние на дарителката, катос същата не е била в състояние към момента на упълномощаването да осъзнава и контролира действията си.
При това положение, следва да се приеме, че е налице нищожност на упълномощаването поради липса на съгласие у упълномощителката, която поради тежко здравословно състояние е била в невъзможност да преценя адекватно своите постъпки и да формулира действителна, осъзната от нея самата воля за извърши правни действия, свързани с разпореждане със собствения й имот.
Нищожността на пълномощното води до недействителност на договора за дарение

Телесните повреди по НК

Същественото при телесните повреди е не начинът на причиняване ( напр. чрез блъскане, удар с юмрук, нараняване с нож или друг предмет и т.н.). Същественото е степента на засягане задравето на пострадалото лице. Именно поради това трябва да се установи какво именно засягане на здравето е било причинено при това не само в момента на извършване на деянието, но и последиците при евентуално влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Обратно- подобряването на здравословното състояние на същия вследствие на предприето лечение е само едно подсказване за тежестта на деянието (удар, блъскане и пр.) по време на неговото извършване. Заздравяване на счупена кост на крака, обаче не превръща средната телесна повреда в лека!
В зависимост от степента на увреждане на здравето НК определя три категории телесни повреди: тежка, средна и лека.
Първите са най- тежки по своето въздействие върху здравето, свързани с осакатяване на органи или тяхното унищожаване. Без изчерпателност, тук спадат: причиняване на слепота, глухота, обезобразяване- трайно засягане органите на лицето, придаващ отблъскващ вид на пострадалия, на постоянно общо разстройство на здравето и др.
За разлика от тежките, при средните телесни повреди липсва пълно унищожаване на орган или функция. Изброяваме: отслабване зрение, слух, говор, затруднени движения на крайниците, наранявания, които проникват в черепната, гръдната кухина и коремната кухина ( като не е необходимо да се касае непременно до прободна рана, възможно е нараняването да е вследствие на удар, не е необходима да има и някакви външни белези от нанесения удар), разстройство на здравето постоянно, но неопасно за живота или временно опасно за живота.
Всяко друго разстройство на здравето вън от горните случаи и при причиняване на "болка и страдание" отнасяме към леката телесна повреда. Неизчерпателно изброяване: порязване на кожата, натъртване, порязване на кожата, удар на шамар,  и пр.
И тук, както при останалите престъпления, важи правилото: деецът ще бъде дтржан отговорен само за този резултат, който се обхваща от неговия умисъл, този резултат, който е искал или допъскал.
По отношение на непредпазливите телесни повреди НК предвижда наказание само по отношение на тежката и средната; непредпазливата лека телесна повреда не съставлява престъпление.