Изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти е задължително

Изричното изслушване на родителите не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето.

 

 

Посоченото изискване е и изрично закрепено в чл.59 ал.6 СК от 2009г. Неспазването на задължението за изслушване на родителите съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебно решение, постановено без изричното изслушване на родителите, подлежи на отмяна на основание чл.281 т.3 ГПК.

 

От друга страна, предвид необходимостта от извършване на нови процесуални действия - изслушване на родителите по реда на чл.59 ал.6 СК делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Отнемането на забравена вещ във всички случаи е кражба

Съседът на Иванов се прибрал с личния си автомобил и свалил от него множество багаж, който прибрал в къщата си. Една част от багажа си, намиращ се в две черни чанти, по невнимание забравил върху капака на автомобила си.

Същата вечер към 22.00 часа Иванов се прибирал в квартирата си, която се намирала срещу жилището на съседа му. Той забелязал двете забравени чанти, разпознал на уличното осветелние, че те се намират върху капака на автомобила на съседа му, но решил да ги вземе. Прибрал ги в своя автомобил, напуснал улицата и се отправил в посока за най- близкия град. 

Пристигнал в града и решил да провери какво има в двете чанти. Установил, че в багажа има две кредитни карти, преносим компютър, фотоапарат, слушалки, зарядно за мобилен телефон. Иванов взел банковите карти, а останалите вещи заедно с двете чанти изхвърлил. Намерил терминално устройство и от двете карти изтеглил 300 и 200 лева. Опитал и повторно да изтегли пари, но не успял.

Започнало разследване, при което се установило горното. Прокурорът внесъл обвинителен акт срещу Иванов за извършена кражба и използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра.

Защитата на Иванов възразила, че той не е осъществил състава на престъплението кражба, защото макар да е разпознал автомобила на съседа си, то той не е отнел вещите от владението му, тъй като те били забравени върху автомобила.

Този довод обаче е несъстоятелен- забравените вещи в превозното средство не са загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Затова о тнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена във всички случаи е кражба. На това сочат и фактите по казуса- Иванов е забелязал забравените чанти върху автомобила на съседа си и въпреки, че е познавал пострадалия и автомобила му и е съзнавал, че същият ги е забравил, той съзнателно ги е присвоил, като е прекъснал владението на собственика и установил трайна фактическа власт върху тях. Тези му действия не позволяват деянието да бъде квалифицирано по чл. 207, ал. 1 от НК (намиране на изгубена вещ и несъобщаването за това). 

Вярно е, че загубената вещ не може да бъде предмет на кражба. Това е така защото, когато владелецът е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. В тези случаи при присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба - отнемане на владението на вещта и тогава деянието ще попадне в хипотезата на чл. 207  НК.
 Когато обаче е установено, че вещта не е загубена, а забравена, още повече и когато дееца добре съзнава чия собственост е тя и я отнеме, то деянието във всички случаи следва да бъде квалифицирано като кражба, а не като несъобщаване за намерена изгубена вещ, за което се предвижда само наказание глоба, а за кражба- лишаване от свобода.

Собственик ли съм или не съм ?

На 6.02.2017 година сключвате предварителен договор за покупка на жилище, гараж и ателие с фирма, която поема задължение да построи тези обекти. При предварителния договор сте платили 80 % от цената, а уговорката за останалите 20 % е, че ще се платят при сключване на окончателния договор под форма на нотариален акт.
На 26.02.2017 година строителната фирма сключва предварителен договор за същите жилище, гараж и ателие с трето лице и на 22.02.2018 година му ги продава.

Кой е собственик- вие или третото лице?
Разбира се, че Вие- предвидливо сте си вписали молбата до съда за обявяване на сключения от Вас предварителен договор за окончателен преди дата 26.02.2017 година.
Извършеното от строителя прехвърляне на собствеността не може да Ви бъде противопоставено. В отношенията между Вас от една страна и строителната фирма, и третото лице от друга извършеното прехвърляне не поражда действие и обещаните Ви имоти остават в имуществото на строителя.
По отношение на Вас той дължи реално изпълнение на предварителния договор,( тъй като правата Ви са запазени с вписване на исковата молба), както и обезщетение за всички вреди от забавеното изпълнение на задълженията по предварителния договор.