По приложението на чл. 200, ал. 4 КТ

 Адвокатска кантора Трайкова·

• По приложението на чл. 200, ал. 4 КТ: следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка трудова злополука, сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.  
• Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на работник за осъждането по чл. 200 КТ на работодател да заплати сумата от 19500 лева обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от претърпяна в предприятието на ответника трудова злополука, настъпила при изпълнение на трудовите задължение на ищцата и довела до изрично описани наранявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за заплащане на мораторна лихва за периода в размер на 5145,35 лева.
• С отговора на исковата молба работодателят сочи, че е изплатил на ищцата сумата от 2346,12 лева обезщетение по сключена от работодателя задължителна застраховка „трудова злополука”, съгласно застрахователната полица.
• Въззивният съд е приел, че от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне обезщетението от 2346,12 лева, получена по застрахователен договор на работодателя, тъй като правилото на чл. 200, ал. 4 КТ не държи сметка кои вреди са репарирани – имуществени или неимуществени.
• Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по обусловилия изхода на спора въпрос по приложението на чл. 200, ал. 4 КТ: следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка трудова злополука, сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
• По поставения въпрос касационният съд намира следното:
• Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, а дължимото обезщетение според определението на ал. 3 на същия член е разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Следователно, дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука, както е в процесния случай, се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е определена в застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява „дължимото обезщетение”, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди.